Чувствахме се като на покрива на света!

Днес почина Виктор Пасков - един от най-великите и талантливи наши съвременници, човекът който винаги наричаше нещата с истинските им имена!

Почивай в мир!

Това е текст, който да напомни на дебеланковците и отегчените, на интелигентните и глупавите, на комунистите и антикомунистите, че за свободните хора значение има не просто животът, а основанията за живот. Илюзиите, сакралното.

Едва ли някога щях да напиша тези редове, ако не бях прочел в интернет статията на български писател от поколението на особено обидените четиридесетгодишни антикомунисти, за които всички, родени преди 1968, са мръсни комунисти. Включително: Джак Изкормвача, копелето Да Винчи, мистичката Блаватска, Анна дьо Ноай, Рембо и Верлен, Чарлз Менсън, Ленън, Гранитски – и защо не – моя милост. Шампанизираните и хайверизирани от глобалния антикомунист Сорос български средни интелигенти внезапно решиха да променят календара на човечеството. Техният слоган гласи: „Вашта мамъ комунистичьскь!“ И съвсем не могат да разберат защо в Европа не се котира антикомунизъм и к’ви са тея европейски педали, които не ни разбират? В статията си Георги Господинов с върховно пренебрежение твърди, че 1968 година е всеобщ световен мит, който в България (и най-вече в България!) не се е състоял. Никога.

1968 не съществува.

Първоначалната ми реакция бе да отмина със същото пренебрежение това инфантилно изхвърляне, породено от характерното за времето ни невежество. При втори прочит се замислих. За невежество ли става дума? Или за поредния опит да се изкопае септичната яма между неговото и моето поколение? По-внимателно, Господинов. Не прави това, дявол да те вземе! Защото моето поколение (и него дявол да го вземе!) се оформи през същата тази несъществуваща 1968-а. Ние, осемнадесетгодишните мелодраматични наивници и романтици, бяхме измамени и морално премазани от начина, по който танковете на Варшавския договор премазаха чехословашките надежди за социализъм с човешко лице.

1968-а ни даде страшно много.

Даде ни Световния младежки фестивал в София, където усетихме идеята за свобода и й повярвахме. Свят без граници и световна любов във всякакъв смисъл на думата! Не е ли прелъстително? Даде ни усещането, че по нищо не се различаваме от нашите връстници отвъд Желязната завеса. Премахна комплексите. Накара ни да повярваме в световната солидарност на поколението. Да усетим колективната си сила. Да кроим възторжени планове как ще пометем като френските копелета старите муцуни от вехтата сцена и да създадем нещо наше. Нещо много музикално и прогресивно. Незнайно какво, но на всяка цена с човешко лице.

1968-а ни отне страшно много.

На първо място – илюзиите. После ни превърна в преждевременно остарели циници. Малцината, които оцеляха, останаха такива. Циник съм и аз. Никой от нас не вярва вече в тъпия номер с човешкото лице. Няма човешко лице. Има лица с челюсти, развити от дъвчене на зърнени храни. Има тела в депресиращо скъпи костюми, с интелект на спирохети. Това не означава, че ние не продължаваме да сме романтици. Такива сме. Вярваме в спомена за 1968, който присъства по най-възторжен начин в живота на всеки, който оцеля от нея.

Да си припомним накратко какво се случи преди четиридесет години.

През януари 1968 начело на партията в Чехословакия застана Александър Дубчек. От радио „Свободна Европа“ и „Гласът на Америка“, които всички слушахме ежедневно, се лееха невероятни новини. Вечер се събирахме по купони или в кръчми, когато нямаше терен. Наред с новината, че се е появила страхотната група Led Zeppelin, коментирахме събитията в Чехословакия. В представите си я превръщахме в нещо по-прогресивно и от Англия, която бе нашия идеал, защото от нея се бяха пръкнали Beatles и Rolling Stones. Ние, софиянци, бяхме британци, God save the King! Кои бяхме ние ли? Група от петдесетина централно столични копелета, момчета и момичета от различни гимназии и с различен произход, свързани от безрезервно приятелство и сходни интереси. Бъдещи писатели, артисти, инженери, архитекти, шофьори на таксита, зидаро-мазачи и нито един бъдещ политик. (Логично би било обратното, между нас имаше синове и дъщери на министри, дипломати и шефове на ДС. Те бяха първите жертви на 1968. Покойници до един. Тази история съм разказал в книгата си „Германия, мръсна приказка“ и нямам намерение да я повтарям.) Наричахме се Тунела, защото в топлите месеци се събирахме в тунела на градинката зад Народната библиотека, където пеехме и свирехме на китари и ужасно дразнехме милиционерите от съседното Пето районно. През ден ни прибираха да преспиваме в мазето, начело с Ики Кюлюмов, син на един от върховните шефове на ДС – Коста Кюлюмов. Бог да прости Ики.

Чехословашките събития ни разтърсиха. Близко до ума бе, че и ние бихме могли, че могат да стигнат до нашия балкански меридиан? От известно време в София имаше затишие и не ни арестуваха през ден. На всичко отгоре през май студентите във Франция начело с Даниел Кон-Бендит вдигнаха страхотен купон и принудиха Дьо Гол да разпусне парламента. После изметоха и Дьо Гол. Някаква фракция вършееше в Западна Германия, някакви Червени бригади щяха малко по-късно да объркат Италия. Започна щурмът на Сайгон. Протестирахме по всеки повод и съвсем официално срещу войната във Виетнам. С вериги около шиите, цветни ризи и цветя в косите. Пътувахме из страната на стоп. Бяхме хипита. Милицията си затваряше очите за външния ни вид и нямаше нищо против да псуваме американското правителство. Боже, псувахме го със собствената му музика.

В Художествената академия „Бъндараците“ и „Сребърните гривни“, първите прекрасни поп групи на България, даваха епохални концерти. На тези купони, превъзбудени от музиката на Kinks, Rolling Stones и My Generation на The Who, oт полска водка и току-що появилата се марихуана, скандирахме: „Дубчек! Дубчек!“ Милицията бе инструктирана да си трае. В Чикаго и Ню Йорк връстниците ни организираха гигантски манифестации против войната във Виетнам. Джими Хендрикс правеше пародийни изпълнения на американския химн на феноменалната си китара и имитираше стрелба на автомат с тройно извиване на струните. Дженис Джоплин, младият Джо Кокър и всичките колоси на попа се включиха. Америка на милитаристите губеха тотално: под натиска на Мy Generation. Губеха всички скапани нацита в Германия. Тъп полицай бе гръмнал с три изстрела студента Руди Дучке. Това не можеше да се игнорира. Дори и в тогавашната консервативна Западна Германия. Студентите побесняха. Медиите бяха принудени да се дистанцират от властта, което впоследствие се оказа печеливш ход. Медиите спечелиха като курви със страхотен адвокат, инсценирали процес за фиктивно изнасилване срещу малоумен фермер. Гръмнаха радио и телевизия. На всички поп концерти скандирахме наред с „Дубчек“ и „Дучке“. Синовете мразеха бащите. Бащите бяха компрометирани. Забушува исторически обусловен и невероятно интензивен Едипов комплекс. Синовете настояваха дъртаците да си избодат очите с вилици и да се оттеглят от обществения живот. Да се разкарат бившите нацисти, комунисти, традиционалисти от правителството и да дойдат новите и младите карамболисти.

Четете най-новата история, о, четиридесетгодишни! За да видите кой студен джаз от 1968 не разбирате поради липса на биография. Колективните ви изпускания по тема 1968 приличат на пръдване в пълен асансьор. Не е изискано. Преди вас имаше идея, настроение, събития, ухания, музика. Бяхме общност и сила. Макар и илюзорна.(Все пак с нас се съобразяваше майор Петров.) Да ме извините, но вие дойдохте с провинциалната си идея за индивидуалност и неповторимост. С вашето идване в столицата дойдоха вълчите нрави, нравът на паразитния бръшлян по селския зид, който описвате с такова постмодерно умиление, с вашето идване…

Но преди вашето идване дойде Фестивалът. Не можете да си го представите, дартаняни на петнисти коне, пристигнали да завладеят Версай! Международният световен младежки фестивал. Изброените събития ни бяха влудили. Бяхме готови да излезем на сцената с чешките братя и да искаме промяна. Много ни харесваше това, което правят суперчехите. И стана вероломство. В една внезапна и грозна, проклета от бога нощ, моите връстници, които имаха нещастието да са войници, тръгнаха с хеликоптери и танкове срещу Чехословакия. Имате ли капчица представа за каква мъка ставаше дума? Как ги изпращахме? Как ни се късаха сърцата за тези, с които до вчера бяхме пели симфонични опуси на Mamas and the Papas? На Beatles и Stones? Имаше едно заведение „Феята“, сега развалина. В навечерието, когато внезапно (тъпите копелета от властта мислеха, че е внезапно) приятелите тръгнаха да газят чехите, се напихме. Те поеха. Отчаяни. Вашето интелигентно поколение може ли да разбере подобна тъга? Нямаха право да ни кажат накъде са тръгнали. Знаехме. Какво ти! Ики го знаеше от баща си. Беше чел секретни документи. Серги не се върна от Прага. Убили са го с павета. Това научихме след месец. Изплакахме си очите, а гаджето му Мими си преряза вените. На третия път успя. После се запали Ян Палах и мога да ви гарантирам, че всеки един от нас беше Ян Палах, о, четиридесетгодишни колеги, а срамът от стореното още ни изпепелява. Фестивалът съвпадна с прегазването на Чехословакия. Ние боядисахме китарите в психеделични бои и седнахме на стълбите на Софийския университет да посрещаме с музики делегациите на младежта от цял свят. Мина чешката група.

Скандираха „Братя българи, срам!“ и „Братя българи, защо?“. Срамувахме се.

Вкъщи цели две седмици спаха Ари от Унгария, Малгожата от Полша и чешкият философ Бронислав. По едно време Ари се разболя страшно и вдигна колосална температура. Майка ми го излекува с чаршафи, напоени с оцет. На всеки ъгъл и по всяко време дънеха поп групи. София бе покрита от палатки и чадъри. Световната младеж бе превърнала столицата в територия на световната свобода. Унгарци, шведи, немци, французи и англичани, руснаци, поляци, италианци, норвежци – всичко това свиреше, пееше, чукаше се под път и над път, протестираше, викаше, дискутираше, въздигаше, отричаше – боже мой! – това бе нашият Удсток, който никога вече няма да бъде, нашият софийски Удсток, без ексцеси и убийства, без намеци за края на света! София! Не Армагедон. Колко ли западняци ни гостуваха в Тунела? Безброй. Повечето от тях не можеха да разберат за какво пискаме и от какво се оплакваме. Смятаха, че сме недорасли и разглезени. Бяхме добре облечени, не ни липсваха средства, в много отношения ги надвишавахме. А, да, не им разрешавахме да плащат сметки в кръчмите и това много ги учудваше.

Въпреки танковете в Чехословакия смятаха, че ние сме постигнали измамата с човешкото лице.

Купонът бе грандиозен. Осигури ни го милицията. И когато си тръгнаха и купонът свърши, милицията се изправи в цял ръст. Тунелът бе разтурен. Повечето от нас изключени от всички училища и със забрана да следваме в България. През месец септември годината 1968 приключи страшно и мрачно. Пръснахме се на всички страни. Аз специално – в ГДР за 13 години. В рамките на пет години 50% от Тунела измря. Кой убит, кой от дрога или алкохол, кой самоубил се, кой от пресичане на улицата.

Та, казва колегата писател, в България 1968-а не се е състояла. Не бе, състоя се! Но вие, четиридесетгодишните, сте родени през същата година и от тази гледна точка може би тя наистина да не се е състояла. Вие също получихте шанс, вашата 1968-а е паметната ви 1989-а, която пък не е моята. Тогава бяхте на двайсетина години, като мен. И като нас романтиците – реформатори. Шибани революционери. С малката разлика, че не бяхте романтици и никога не сте били. Хайверо-шампански постмодернисти на някаква осрана от врабците посткултура и постистория. Добре!

Осемнайсет години ви чакам, да докажете, че сте в състояние да промените нещо.

Но Вие нямате Световен фестивал.

В леглото ви не са спали себеподобни от цял свят.

Вие нямате себеподобни. Защото сте подобни само на себе си.

Вие нямате Тунел. Нямате качествени спомени.

Сума сумарум: на вас щедро ви бе предоставена 1989-а. Вие я превърнахте в сатурнова дупка. Или по-скоро в кладенеца на цар Траян. Или най-точно в миловидната дъсчена барака, обрасла с бурен и троскот, под която е септичната яма, а на пирона вдясно е окачена вчерашната преса. И на това място, мило поколение от 1989, ми иде да закрещя като римския сенатор Катилина: „О, мизерно и дрипаво селячество! Докога ще злоупотребяваш с търпението ми?“

* Tекста e на В. Пасков от сп.”L’Europeo”

С весели снимки и коментари ще илюстрираме идването на ‘Новия Световен Ред’ (Ministry - N.W.O. бел. авт. ), който беше официално обявен от Британският министър председател Гордън Браун. Докати ние, глупавите, сме залисани във фърляне на гьобеци и зяпане на силиконови цици, плащане на дългове и следене на измислени скандали по телевизията, умните хора не спят! Те си поделят заработеното от нашите неродени деца и внуци.

Да ни е честито!

Улисани в забързаното капиталистическо ежедневие, почти пропуснахме да си честитим най-светлият от всички национални празници - Девети Септември!

Нас червеното знаме роди ни,
нас не ще ни уплаши смъртта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.

Пада другарят в смъртен бой,
пада за теб, свобода,
за да изгрее и стане той
малка червена звезда.

Нас далечни победи ни викат,
нас ни чака в зори радостта -
ние сме на всеки километър
и така - до края на света.

http://www.youtube.com/watch?v=bu9So-IKf0w

1. Когато тя попита, как изглеждам - вдигнете рамене и кажете: “Можеше и по добре”, това ще я държи на тръни, а жените обичат това.

2. Никога не я дръжте за ръка, това може да бъде изтълкувано, като знак на слабост. Ако тя ви хване ръката, стиснете я наистина силно докато не изпищи - така ще я впечатлите и ще и покажете какъв силен мъж сте.

3. Обадете и се късно през ноща и я питайте дали спи. Ако е спала и кажете: “За твое добро е, да не ме лъжеш”. Повторете това 4-5 пъти, до сутринта. Това ще и покаже, че сте загрижен за нея.

4. Когато най малко очаква, промъкнете се зад нея и я съборете на земята. Жените са като кучетата, обичат грубите игри.

5. Когато е разстроена за нещо и натяквайте, че сама си е виновна. Това ще начертае пътя за нейното собствено осъвършенстване. А всяка жена има нужда от осъвършенстване.

6. Малките неща обикновенно са най важни… Докато тя спи, тайно откраднете най малките и вещи и ги счупете. Накитите са за женчовци.

7. Ако говорите с друго момиче, уверете се, че и тя гледа. Ако ви гледа, погледнете я в очите, кажете с устни думите: “Да го духаш” и хванете другото момиче за задника. Жените обожават конкуренцията.

8. Обещайте и да я заведете на много специална вечеря, уверете се че тя я очаква дълго време и с нетърпение. Когато настъпи момента, закарайте я в сметище за изгаряне на гуми. Когато се разстрои и кажете, че само сте се шегували и сега наистина, ще я заведете на специалната вечеря. След това я върнете вкъщи и когато се разплаче и ви попита, защо сте направили подобно нещо, наведете се и тихо и прошепнете в ухото: “Защото мога…”

9. Представете я на приятелите си, като “Няк’ва мацка” - жените обичат специални прякори.

10. Заведете я на някакво парти. Когато отиде до тоалетната (жените винаги ходят до тоалетната) избягайте и се върнете точно, когато партите започва да утихва. Вдигнете и скандал, че ви е изоставила цялата вечер.

11. Накарайте я да се смее. Най добрият начин е, ако има малък домашен любимец - ритнете го. Намирам тези неща за забавни, защо да не разсмее и нея?

12. Ако имате чувства към нея, никога не и ги показвайте. Така няма да можете да я превърнете в предмет, както тя дълбоко в себе си, винаги и се е искало да бъде.

13. Заведете я на вечеря, поръчайте си преди нея и когато дойде нейния ред, кажете: “Не, тя не е гладна!”. След това, я накарайте да ви гледа как ядете. Жените обожават мъже, които говорят от тяхно име.

14. Погледнете я в очите и и се усмихнете. След това я ударете в лицето. Жените обичат спонтанни мъже.

15. Ако слушате музика със слушалки и тя поиска да чуе. Кажете и “Не може”. Така ще си мисли, че сте мистериозен.

16. Запомнете и рожденния ден, но не и взимайте подарък. Кажете и че материалните неща не са важни. Важно е единствено това, че ви прави щастлив. А вашето щастие е най големият подарък, който тя може да получи.
_________________
http://zapek.net

ДПС поиска повече власт и вицепрезидент

18 май 2008 / News.dir.bg

ДПС трябва да увеличи присъствието си във властта, а младите висшисти в партията -да започнат работа в полицията и съда, заяви депутатът Ремзи Осман на традиционния събор край Исперих, в памет на жертвите от Възродителния процес.
Съборът се провежда за 16 път в свещената за мюсюлманите местност Демир баба текке, съобщи бТВ.
И тази година, по инициатива на ДПС хиляди мюсюлмани се събраха, за да почетат паметта на жертвите на възродителния процес. И да чуят какво има да им кажат лидерите. “ДПС е изключително съвременна либерална партия, която има капацитета да подготвя кадри на високо национално и европейско ниво”, каза Юнал Лютфи, заместник-председател на Народното събрание.
В словото си депутатът Ремзи Осман призова младите активисти на партията да подават молби за работа в полицията или в съда, а ако бъдат отхвърлени, да завеждат искове за дискриминация. Амбициите на движението стигат и по-далече: “Идва време Г-н Лютви, за вицепрезидент на държавата. Защо да не е от ДПС?”, попита депутатът Ремзи Осман.
Според вицепремиерът Емел Етем, мюсюлманите в България вече са превъзмогнали болката от възродителния процес и живеят спокойно. “България е една стабилна, както политически, така и във вътрешно-обществен план държава. Това значи, че очакванията, които те имат към вътрешния ред и сигурността, и правосъдието са завишени”, каза Емел Етем.
По повод наближаващата опасност от горски пожари тя призна, че държавата не разполага с достатъчно летателна техника, като обяви, че има идея да се пригодят няколко военни хеликоптера и да се сключи договор с фирма за летателни машини.

http://dnes.dir.bg/2008/05/18/news3008466.html

Едно от най-големите нарушения в армията е да заспиш на пост, но никой не е забранявал да се маструбира на пост, пише известният журналист във в. “Новинар”
12.05.2008
На какви ли не извратености станахме свидетели в последно време, та някак си ме изненада апломба, с който бе съобщено, че войник и рейнджърка правят секс по време на дежурство. Има известна доза пикантерия в съобщението, но то не бе поместено в жълтата хроника.
Напротив, и в новинарските емисии на телевизиите, и в пресата то бе на мястото, където обикновено се съобщава за големи финансови или политически скандали. Все пак това е само едно нарушение на военния устав, защо бе съобщено като национална новина?
Който е ходил войник, знае, че едно от най-големите нарушения е да заспиш на пост. И се случва често. Но никой не е забранявал да се маструбира например на пост. И затова също се случва често.
Човещина е - сам си, нощ е, никой няма да те изненада, мислиш си за нещо приятно и току посегнеш към ципа. Освен това ръкотворството помага да не заспиш. Важното е да не затваряш очи, за да не те изненада врагът в надървено състояние.
А тези двамата предпочели оригинала, а не имитацията. Да не би сексът да е причината да се вдигне такъв шум? Но те са правили най-нормален секс, макар и при екстремни обстоятелства. Или вече нормалният секс е толкова рядко срещан, че представлява сензация?
В едно време, когато от телевизионния екран хомосексуалисти се перчат със своята сексуална ориентация, когато малките деца израстват в среда, която им внушава, че за да станат звезди, непременно трябва да са с мека китка, когато педофилите гордо развяват гащи в българския парламент, когато цели градове приемат за съвсем нормално децата от социалните домове системно да бъдат жертви на известните градски педофили, когато учителят се снима как маструбира и пуска клипа по интернет, когато учениците се снимат как правят секс пред учителската стая, когато тарифите за секс с известни миски и манекенки са публично известни, когато София се прочу като най-мръсния и най-развратния град, в същото това време двама здрави и прави млади хора правят нормален секс, защото така им се иска, това вече се превръща не само в сензация, но и в обществен скандал.
А може би все пак скандалното е, че го правят по време на дежурство. В една страна, където Гюро Михайлов е със статута на национален символ, а синдромът за дебнещия враг от времето на студената война е все още жив, да правиш секс по време на дежурство е истинско кощунство.
Но нали от две десетилетия насам обществото бива убеждавано, че врагове вече нямаме, довчерашните врагове са ни вече съюзници, наборната служба бе отменена, а армията сведена до професионален контингент, предназначен главно за мисии в чужбина, а генералите сричат английски, без да са се отърсили от руския си акцент.
Нали от две десетилетия не се е чуло да е разкрит или заловен чужд шпионин? В тази страна, в която политиците разнасят списъци с българската агентура по чуждите посолства, изведнъж основите на националната сигурност се оказват сринати от един войник и една рейнджърка, правили секс по време на дежурство.
И започват масови проверки в половин България.
Да си прави Военна прокуратура каквито иска проверки, да накаже виновните по правилата на военния устав, но защо този случай измества такива теми като корупцията във висшите ешелони на властта, спрените пари от еврофондовете, компрометирането на България като черната овца на Евросъюза и всички други скандали, които се застъпват един друг?
Лесно е да се каже, че ни пробутват този случай за отвличане на вниманието от сериозните скандали. Но за да ни се отвлече вниманието, значи в обществото има особена чувствителност към подобна проява.
Обяснението според мен е във факта, че хората все по-трудно се ориентират в дебрите на големите скандали и вече са обръгнали на взаимните обвинения и контраобвинения на замесените. Но в тях са все още живи инстинктите от времето, когато беше ясно и просто кое е добро и кое е лошо.
Да обереш черешата на съседа си беше грях. Да изнесеш от продукцията на фабриката за лични нужди беше кражба. Да присвоиш държавни пари беше сериозно престъпление. Да заспиш на пост беше тежко нарушение на военния устав, заради което отиваш в дисципа.
Впрочем цялата тази история може и въобще да не се е случила. Имало е само анонимно обаждане, без въобще да е съобщено за кое поделение става дума. И се започна…